Sep 24, 2008, 9:38 AM

Болка

  Poetry
744 0 9
         

 

Болката душата ми разкъсва

и пилее в хиляди посоки.

Докога,  Господи, ще уча

на живота законите жестоки.

 

Светлина в живота появи се,

светулка, търсена в здрача.

Но от нейде сянката яви се

и засенчи светлината.

 

Болката гърдите ми раздира,

на кръст разпъва ми душата.

Боже, мене накажи ме,

но пощади децата.

 

Злото върху мене трупай -

свикнала съм, ще се справя,

но децата пощади ги,

не погубвай млада вяра. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...