24 sept 2008, 9:38

Болка

  Poesía
749 0 9
         

 

Болката душата ми разкъсва

и пилее в хиляди посоки.

Докога,  Господи, ще уча

на живота законите жестоки.

 

Светлина в живота появи се,

светулка, търсена в здрача.

Но от нейде сянката яви се

и засенчи светлината.

 

Болката гърдите ми раздира,

на кръст разпъва ми душата.

Боже, мене накажи ме,

но пощади децата.

 

Злото върху мене трупай -

свикнала съм, ще се справя,

но децата пощади ги,

не погубвай млада вяра. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...