24.09.2008 г., 9:38

Болка

750 0 9
         

 

Болката душата ми разкъсва

и пилее в хиляди посоки.

Докога,  Господи, ще уча

на живота законите жестоки.

 

Светлина в живота появи се,

светулка, търсена в здрача.

Но от нейде сянката яви се

и засенчи светлината.

 

Болката гърдите ми раздира,

на кръст разпъва ми душата.

Боже, мене накажи ме,

но пощади децата.

 

Злото върху мене трупай -

свикнала съм, ще се справя,

но децата пощади ги,

не погубвай млада вяра. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...