24.09.2008 г., 9:38

Болка

747 0 9
         

 

Болката душата ми разкъсва

и пилее в хиляди посоки.

Докога,  Господи, ще уча

на живота законите жестоки.

 

Светлина в живота появи се,

светулка, търсена в здрача.

Но от нейде сянката яви се

и засенчи светлината.

 

Болката гърдите ми раздира,

на кръст разпъва ми душата.

Боже, мене накажи ме,

но пощади децата.

 

Злото върху мене трупай -

свикнала съм, ще се справя,

но децата пощади ги,

не погубвай млада вяра. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...