Болка
Когато ти умират клетките, боли!
И то – съвсем физически, боли.
Главата ти е рудник!
Главата ти е болката
дори,
когато си навън и пак
боли!
И още повече навън!
Всеобщи писъци от гняв,
всеобщи вярвания
в някой...
Притиснати в сърцето
жажди,
тях вяра няма да ги напои!
Стени!
Тях никой няма да ги разруши!
Нали?
Подтиснати в сърцето радости.
Боли!
Че чак във вярата си се съмняваш!
Боли!
И в никого не вярваш!
Дори и вече разговаряме на
„ти”.
Отчаян ТИ!
Художник от Алжир, поет...
Когато ти умират клетките, боли!
И то съвсем физически, боли!
А радостите ти къде са?!
Умира в уличния трафик.
И няма дъх поетът вече.
И клетките -
добри и зли,
издъхват с утрешно
„боли”!
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хареса ми! Поздрав!
-
Боли, Хенри..."Всеобщи писъци от гняв,
всеобщи вярвания
в някой...
Притиснати в сърцето
жажди,
тях вяра няма да ги напои!"
...и как боли...
Поздрав, Оливър!
-
Яко!!!
!!! -
Болката не вирее във почва - от един атом в сърцето започва... има странната способност да минава през стените - но не отсрещните, а тия в нас самите.
-
Това поетични стенания ли са?Или атрофични болки?Без олеле...просто поетично се шегувам!Поздрав от една учителка!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав, Яска!