henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
27.01.2011 г., 22:06 ч.

Болка 

  Поезия
1110 0 6

 

Когато ти умират клетките, боли!

И то – съвсем физически, боли.

Главата ти е рудник!

Главата ти е болката

дори,

когато си навън и пак

боли!

И още повече навън!

Всеобщи писъци от гняв,

всеобщи вярвания

в някой...

Притиснати в сърцето

жажди,

тях вяра няма да ги напои!

 

Стени!

Тях никой няма да ги разруши!

Нали?

 

Подтиснати в сърцето радости.

Боли!

Че чак във вярата си се съмняваш!

Боли!

 

И в никого не вярваш!

Дори и вече разговаряме на

„ти”.

Отчаян ТИ!

Художник от Алжир, поет...

 

Когато ти умират клетките, боли!

И то съвсем физически, боли!

А радостите ти къде са?!

 

Умира в уличния трафик.

И няма дъх поетът вече.

И клетките  - 

добри и зли,

издъхват с утрешно

„боли”!

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никой не е застрахован срещу болката! За съжаление...

    Поздрав, Яска!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Боли, Хенри..."Всеобщи писъци от гняв,

    всеобщи вярвания

    в някой...

    Притиснати в сърцето

    жажди,

    тях вяра няма да ги напои!"
    ...и как боли...
    Поздрав, Оливър!


  • Яко!!!

    !!!
  • Болката не вирее във почва - от един атом в сърцето започва... има странната способност да минава през стените - но не отсрещните, а тия в нас самите.
  • Това поетични стенания ли са?Или атрофични болки?Без олеле...просто поетично се шегувам!Поздрав от една учителка!!!
Предложения
: ??:??