Болка
Когато ти умират клетките, боли!
И то – съвсем физически, боли.
Главата ти е рудник!
Главата ти е болката
дори,
когато си навън и пак
боли!
И още повече навън!
Всеобщи писъци от гняв,
всеобщи вярвания
в някой...
Притиснати в сърцето
жажди,
тях вяра няма да ги напои!
Стени!
Тях никой няма да ги разруши!
Нали?
Подтиснати в сърцето радости.
Боли!
Че чак във вярата си се съмняваш!
Боли!
И в никого не вярваш!
Дори и вече разговаряме на
„ти”.
Отчаян ТИ!
Художник от Алжир, поет...
Когато ти умират клетките, боли!
И то съвсем физически, боли!
А радостите ти къде са?!
Умира в уличния трафик.
И няма дъх поетът вече.
И клетките -
добри и зли,
издъхват с утрешно
„боли”!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
