Болка

Poetry

1.4K 0 6

Когато ти умират клетките, боли!

И то – съвсем физически, боли.

Главата ти е рудник!

Главата ти е болката

дори,

когато си навън и пак

боли!

И още повече навън!

Всеобщи писъци от гняв,

всеобщи вярвания

в някой...

Притиснати в сърцето

жажди,

тях вяра няма да ги напои!

Стени!

Тях никой няма да ги разруши!

Нали?

Подтиснати в сърцето радости.

Боли!

Че чак във вярата си се съмняваш!

Боли!

И в никого не вярваш!

Дори и вече разговаряме на

„ти”.

Отчаян ТИ!

Художник от Алжир, поет...

Когато ти умират клетките, боли!

И то съвсем физически, боли!

А радостите ти къде са?!

Умира в уличния трафик.

И няма дъх поетът вече.

И клетките -

добри и зли,

издъхват с утрешно

„боли”!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stenli499 (Станислава)

Никой не е застрахован срещу болката! За съжаление...

Поздрав, Яска!

2014-06-20T15:40:59+03:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Хареса ми! Поздрав!

2011-03-07T01:20:19+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Боли, Хенри..."Всеобщи писъци от гняв,

всеобщи вярвания

в някой...

Притиснати в сърцето

жажди,

тях вяра няма да ги напои!"
...и как боли...
Поздрав, Оливър!

2011-01-28T08:57:18+02:00
robert (Роберт Кулиани)

Яко!!!

!!!

2011-01-28T06:00:26+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Болката не вирее във почва - от един атом в сърцето започва... има странната способност да минава през стените - но не отсрещните, а тия в нас самите.

2011-01-27T22:57:30+02:00