18 мая 2021 г., 23:10

Болка

782 1 5

(Посветено с обич на Мама)

 

Тежи ми болката за мама

За нас едничка тя остана

Сама да бори свойте мъки,

свойте грижи

Сама да се събужда и заспива

Със снимките ни да живее

Тях само, през стъклото да докосва

Гласа ни през слушалката да чува

И дните да брои,

докато успее на живо,

да ни види, да ни пипне

Сърцето ми тежи от болка

От тази тежка мъка...

От близките си... да си надалеко

Сам на съдбата си, да си заложник

Защото знаеш,

че избор друг, за тебе няма...

И болката тежи...тежи...

Залъгваш я за малко -

веднъж или пък дваж в година...

А мама се топи,

като свещица ...

Не е онази младата и силната жена,

каквато я оставих

От ден на ден - по-слаба става

Бавничко, но сигурно си остарява

Сърцето й прескача ритми

Без дъх... я честичко оставя

А тя се бори!

Бори се горката...

За нас...поне нея, да я има!

Сърцето ми тежи...

Тежи! Тежи!

Прескача ритми...

За нея тихичко

и тайничко си страда...

Бори се Мамо...

и не се предавай!

Стой ми жива, здрава,

че друго е ,

гласа ти даже, като чуя само...

Valentina N.V. ( Mitova)

17/05/2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...