18.05.2021 г., 23:10

Болка

785 1 5

(Посветено с обич на Мама)

 

Тежи ми болката за мама

За нас едничка тя остана

Сама да бори свойте мъки,

свойте грижи

Сама да се събужда и заспива

Със снимките ни да живее

Тях само, през стъклото да докосва

Гласа ни през слушалката да чува

И дните да брои,

докато успее на живо,

да ни види, да ни пипне

Сърцето ми тежи от болка

От тази тежка мъка...

От близките си... да си надалеко

Сам на съдбата си, да си заложник

Защото знаеш,

че избор друг, за тебе няма...

И болката тежи...тежи...

Залъгваш я за малко -

веднъж или пък дваж в година...

А мама се топи,

като свещица ...

Не е онази младата и силната жена,

каквато я оставих

От ден на ден - по-слаба става

Бавничко, но сигурно си остарява

Сърцето й прескача ритми

Без дъх... я честичко оставя

А тя се бори!

Бори се горката...

За нас...поне нея, да я има!

Сърцето ми тежи...

Тежи! Тежи!

Прескача ритми...

За нея тихичко

и тайничко си страда...

Бори се Мамо...

и не се предавай!

Стой ми жива, здрава,

че друго е ,

гласа ти даже, като чуя само...

Valentina N.V. ( Mitova)

17/05/2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...