ValentinaMitova (Valentina Mitova)
240 882
May 18, 2021, 11:10 PM

Болка 

  Poetry » Odys and poems
452 1 5

(Посветено с обич на Мама)

 

Тежи ми болката за мама

За нас едничка тя остана

Сама да бори свойте мъки,

свойте грижи

Сама да се събужда и заспива

Със снимките ни да живее

Тях само, през стъклото да докосва

Гласа ни през слушалката да чува

И дните да брои,

докато успее на живо,

да ни види, да ни пипне

Сърцето ми тежи от болка

От тази тежка мъка...

От близките си... да си надалеко

Сам на съдбата си, да си заложник

Защото знаеш,

че избор друг, за тебе няма...

И болката тежи...тежи...

Залъгваш я за малко -

веднъж или пък дваж в година...

А мама се топи,

като свещица ...

Не е онази младата и силната жена,

каквато я оставих

От ден на ден - по-слаба става

Бавничко, но сигурно си остарява

Сърцето й прескача ритми

Без дъх... я честичко оставя

А тя се бори!

Бори се горката...

За нас...поне нея, да я има!

Сърцето ми тежи...

Тежи! Тежи!

Прескача ритми...

За нея тихичко

и тайничко си страда...

Бори се Мамо...

и не се предавай!

Стой ми жива, здрава,

че друго е ,

гласа ти даже, като чуя само...

Valentina N.V. ( Mitova)

17/05/2021

© Valentina Mitova All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??