stambetto (Станислав Статев)
7 21
25 нояб. 2007 г., 12:22

Болка 

  Поэзия » Любовная
1061 0 8

 

Боли, когато някой си отива,
боли, когато всичко се руши,
боли, когато вярата сълза отмива
и се слива тихо със безкрайните реки.

Боли, щом мъката душата милва
с ледени, безмилостни ръце
и душа надежда в любовта подирва,
но намира само прах от каменно сърце.

Ден с безкрайна нощ се вплитат,
нощ, направена от спомени за дни,
звездици от сълзи небе обсипват,
в което се сияе любовта - боли!

По-силно и от всяка рана
боли, щом огънят във любовта заспи
и като пълна с вино кана
душата в скръб и мъка закърви.

Бъдещето се превръща във надежда,
спомени, молитви и слова,
пустиня пълна с мъчна жажда
за любов, целувки... и... тъга!...

© Станислав Статев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Истинско, тъжно болезнено откровение.
    Развълнува ме. С много обич.
  • Поздравления.Имаш потенциал.Трябва само да работиш вдъхновено,а виждам,че не ти липсва ентусиазъм.Желая ти успех.А болката просто извира от стиховете ти.
  • Боли,боли...но е красиво!Много обич!!!
  • Ден с безкрайна нощ се вплитат,
    нощ, направена от спомени за дни,
    ...
    Много добре казано!
    Поздравления, Стъни!
  • Оу! Толкова прекрасно, въздействащо!
  • Благодаря ви за чудесните коментари! Радвам се, че ви харесва и ви пожелавам никога да не изпитвате чувството, което ми диктуваше, когато го писах!
  • Силен стих!Поздрави!Нека в тая пустиня откриеш любовта!
  • Прекрасно е!!!!Браво!!!
Предложения
: ??:??