Болка
Боли, когато някой си отива,
боли, когато всичко се руши,
боли, когато вярата сълза отмива
и се слива тихо със безкрайните реки.
Боли, щом мъката душата милва
с ледени, безмилостни ръце
и душа надежда в любовта подирва,
но намира само прах от каменно сърце.
Ден с безкрайна нощ се вплитат,
нощ, направена от спомени за дни,
звездици от сълзи небе обсипват,
в което се сияе любовта - боли!
По-силно и от всяка рана
боли, щом огънят във любовта заспи
и като пълна с вино кана
душата в скръб и мъка закърви.
Бъдещето се превръща във надежда,
спомени, молитви и слова,
пустиня пълна с мъчна жажда
за любов, целувки... и... тъга!...
© Станислав Статев All rights reserved.
