Болка
Боли, когато някой си отива,
боли, когато всичко се руши,
боли, когато вярата сълза отмива
и се слива тихо със безкрайните реки.
Боли, щом мъката душата милва
с ледени, безмилостни ръце
и душа надежда в любовта подирва,
но намира само прах от каменно сърце.
Ден с безкрайна нощ се вплитат,
нощ, направена от спомени за дни,
звездици от сълзи небе обсипват,
в което се сияе любовта - боли!
По-силно и от всяка рана
боли, щом огънят във любовта заспи
и като пълна с вино кана
душата в скръб и мъка закърви.
Бъдещето се превръща във надежда,
спомени, молитви и слова,
пустиня пълна с мъчна жажда
за любов, целувки... и... тъга!...
© Станислав Статев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления.Имаш потенциал.Трябва само да работиш вдъхновено,а виждам,че не ти липсва ентусиазъм.Желая ти успех.А болката просто извира от стиховете ти.
-
Боли,боли...но е красиво!Много обич!!!
-
Ден с безкрайна нощ се вплитат,
нощ, направена от спомени за дни,
...
Много добре казано!
Поздравления, Стъни! -
Оу! Толкова прекрасно, въздействащо!
-
Благодаря ви за чудесните коментари! Радвам се, че ви харесва и ви пожелавам никога да не изпитвате чувството, което ми диктуваше, когато го писах!
-
Силен стих!Поздрави!Нека в тая пустиня откриеш любовта!
-
Прекрасно е!!!!Браво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Развълнува ме. С много обич.