25 июн. 2012 г., 13:03

Болка в ретроспекция

696 0 0

Боли ли, когато умираме?

Боли...

Пътуваме тихо, душата кремираме,

телата обвити в мъгли!

 

Боли ли, когато стареем?

Боли...

Кротко и нежно поглед да реем,

във залеза преди да завали !

 

Боли ли, когато обичаме?

Боли...

Боси, немирно и диво да тичаме,

в полета от макове чак до зори!

 

Боли ли, когато се раждаме?

Боли...

Семената спокойно, с любов да засаждаме, 

художникът - живот сега твори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Белисима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...