Боли ли, когато умираме?
Боли...
Пътуваме тихо, душата кремираме,
телата обвити в мъгли!
Боли ли, когато стареем?
Боли...
Кротко и нежно поглед да реем,
във залеза преди да завали !
Боли ли, когато обичаме?
Боли...
Боси, немирно и диво да тичаме,
в полета от макове чак до зори!
Боли ли, когато се раждаме?
Боли...
Семената спокойно, с любов да засаждаме,
художникът - живот сега твори!
© Белисима All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
