17 мар. 2024 г., 06:58

Болка в самота

846 1 1

Аз зарових

любовта ни

в пръст, попила сто сълзи.

Плаках, молих

съвестта ми

по земята да пълзи.

 

Аз изпих

каквото даде.

Шот' отровата на екс.

Не простих,

че ти продаде

чувствата за малко секс.

 

Ти игра

с лъжи, измами

и накрая победи.

Късно спря

със тези драми

и сърцето ми разби.

 

Кой спечели?

Аз ли!? Ти ли!?

Кой е по-щастлив сега?

Мен уцели,

но зави ли

болката във самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...