17.03.2024 г., 6:58

Болка в самота

839 1 1

Аз зарових

любовта ни

в пръст, попила сто сълзи.

Плаках, молих

съвестта ми

по земята да пълзи.

 

Аз изпих

каквото даде.

Шот' отровата на екс.

Не простих,

че ти продаде

чувствата за малко секс.

 

Ти игра

с лъжи, измами

и накрая победи.

Късно спря

със тези драми

и сърцето ми разби.

 

Кой спечели?

Аз ли!? Ти ли!?

Кой е по-щастлив сега?

Мен уцели,

но зави ли

болката във самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...