Няма рана, която да кърви...
Няма болка, която да тупти...
да пулсира с всеки удар на сърцето... Знаеш!
Да си жив, но да искаш да умреш...
Не плача! Това са две пресъхнали очи,
а за да плачеш, трябва да те боли...
Някой без милост отне ми душата,
отне ми всичко... дори болката и тъгата...
Удар! Хвърлено в сърцето острие!
Но не... Няма рана, която да кърви!
Няма болка, а само огорчение...
Няма сълзи, само две пресъхнали очи...
*********
"Щастливка!" - ще кажат невежите!
Нима не знаят, че има болка,
която, за да преживееш е нужно... Не! Трябва
да усетиш с цялото си сърце!
Нима не знаят, че тя, болката, е тази,
единствена, неизмерима сила,
която може да те кара да се чувстваш жива,
за да копнееш, да жадуваш да умреш...
© Диа-непокорна Все права защищены