Ако забременея от мисъл, дали ще съм непорочна,
а целувката на мрака дали е двупосочна,
реша ли да прогледна ще бъде ли болезнено,
а онази истина наистина ли чезне...
Ако те срещна в душата си,
дали ще е до време,
и после някой ще мине ли да ми я вземе,
ако красивото прекрачи всичките си норми,
ще се взриви ли с мене до най-обикновено ходене?
И както си крача, дали аз ще заплача,
изгубила си всичко,
изпуснала разнищеното,
останала сама в прозрачна белота,
почти като мъгла, а всъщност – все прераждане...
© Йоана Все права защищены