10.09.2017 г., 0:15

Болката на мим #1

521 2 4

 

Ако забременея от мисъл, дали ще съм непорочна,
а целувката на мрака дали е двупосочна,
реша ли да прогледна ще бъде ли болезнено,
а онази истина наистина ли чезне...
Ако те срещна в душата си,
дали ще е до време,
и после някой ще мине ли да ми я вземе,
ако красивото прекрачи всичките си норми,
ще се взриви ли с мене до най-обикновено ходене?
И както си крача, дали аз ще заплача,
изгубила си всичко,
изпуснала разнищеното,
останала сама в прозрачна белота,
почти като мъгла, а всъщност – все прераждане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...