Боляща крива
Боляща съм.
Трънлива драка.
Не ме докосвай.
Нека си боли.
Ненужноста
тъй драска по стъклата.
Изтичат в мен
дъжновните следи.
Така преборвам себе си.
И съмвам.
Оглаждам
всяка крива мисъл -
да съм чиста,
за да дишам,
и в малкото
да виждам смисъл.
Кървяща съм.
Днес прясна рана,
а утре, може би,
ще бъда белег.
Със чашата препълнена
те давя, тишина,
и може би със още две,
ако го можех.
Но вените ми бият полудели
и ще спра.
Боли, кърви,
но всичко преминава.
Ако студено ми е,
утре ще горя,
и кривата ще стане
безпределна права.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
