29.05.2011 г., 9:13 ч.

Боляща крива 

  Поезия
812 0 13

Боляща съм.
Трънлива драка.
Не ме докосвай.
Нека си боли.
Ненужноста
тъй драска по стъклата.
Изтичат в мен
дъжновните следи.
Така преборвам себе си.
И съмвам.
Оглаждам
всяка крива мисъл -
да съм чиста,
за да дишам,
и в малкото 
да виждам смисъл.
Кървяща съм.
Днес прясна рана,
а утре, може би,
ще бъда белег.
Със чашата препълнена
те давя, тишина,
и може би със още две,
ако го можех.
Но вените ми бият полудели
и ще спра.
Боли, кърви,
но всичко преминава.
Ако студено ми е,
утре ще горя,
и  кривата ще стане 
безпределна права.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??