Не ти ли омръзна, живот, да ме тъпчеш -
от твоята чаша отрова да пия -
след подлите удари бавно пристъпвам,
лицето си в длани разплакани крия.
Но свивам юмруци и щом ме удариш,
от болката раждам се с нова надежда,
и щом за поредния път ме предаваш -
в зората на идния ден се оглеждам...
А щом ми отпуснеш за малко юздите,
забравиш за малко за мойта особа -
тогава политам с мечти към звездите...
а после, ранена, падам отново. ...