Борба
Не ти ли омръзна, живот, да ме тъпчеш -
от твоята чаша отрова да пия -
след подлите удари бавно пристъпвам,
лицето си в длани разплакани крия.
Но свивам юмруци и щом ме удариш,
от болката раждам се с нова надежда,
и щом за поредния път ме предаваш -
в зората на идния ден се оглеждам...
А щом ми отпуснеш за малко юздите,
забравиш за малко за мойта особа -
тогава политам с мечти към звездите...
а после, ранена, падам отново.
В борбата ни, тъй незапомнено вечна,
се ражда духът ми със блян за победа.
В съдбата си, уж безвъзвратно обречена,
на твоя садизъм с ирония гледа.
Ти бъркай, живот, във отворени рани -
натрапвай ми своята мрачна присъда!...
Доколкото мога, със теб ще остана,
доколкото трябва, със тебе ще бъда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Челебиева Все права защищены
