marielavip (Мариела Челебиева)
80 1147
Nov 12, 2008, 8:38 PM

Борба 

  Poetry » Phylosophy
905 1 3

 

Не ти ли омръзна, живот, да ме тъпчеш -

от твоята чаша отрова да пия -

след подлите удари бавно пристъпвам,

лицето си в длани разплакани крия.

 

Но свивам юмруци и щом ме удариш,

от болката раждам се с нова надежда,

и щом за поредния път ме предаваш -

в зората на идния ден се оглеждам...

 

А щом ми отпуснеш за малко юздите,

забравиш за малко за мойта особа -

тогава политам с мечти към звездите...

а после, ранена, падам отново.

 

В борбата ни, тъй незапомнено вечна,

се ражда духът ми със блян за победа.

В съдбата си, уж безвъзвратно обречена,

на твоя садизъм с ирония гледа.

 

Ти бъркай, живот, във отворени рани -

натрапвай ми своята мрачна присъда!...

Доколкото мога, със теб ще остана,

доколкото трябва, със тебе ще бъда!

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??