Борба
Не ти ли омръзна, живот, да ме тъпчеш -
от твоята чаша отрова да пия -
след подлите удари бавно пристъпвам,
лицето си в длани разплакани крия.
Но свивам юмруци и щом ме удариш,
от болката раждам се с нова надежда,
и щом за поредния път ме предаваш -
в зората на идния ден се оглеждам...
А щом ми отпуснеш за малко юздите,
забравиш за малко за мойта особа -
тогава политам с мечти към звездите...
а после, ранена, падам отново.
В борбата ни, тъй незапомнено вечна,
се ражда духът ми със блян за победа.
В съдбата си, уж безвъзвратно обречена,
на твоя садизъм с ирония гледа.
Ти бъркай, живот, във отворени рани -
натрапвай ми своята мрачна присъда!...
Доколкото мога, със теб ще остана,
доколкото трябва, със тебе ще бъда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
