В две чужди очи видях страха,

в едно самотно сърце съзрях любовта.

И колкото по-дълго гледах,

толкова по-очарована оставах.

Не ми остави никакъв избор -

сега трябва да се боря за теб.

И не се интересувам  от броя

на загубите зад гърба си -

тази битка трябва да я спечеля.

Да, силите ми са на привършване,

а и достигнах критичната точка.

Колко по-надолу мога да пропадна?

Вече не съм себе си и

там, където някога имаше криле,

сега са останали само белези, но

за теб бих полетяла отново.

Не те познавам добре, но

това, което виждам, ми стига

да те обикна.

Не ме познаваш добре, но

това, което чувстваш, ти стига

да ме съсипеш.

Защо не се вгледаш по-надълбоко?

Да, аз не съм като останалите,

но имам чар, не приемам "НЕ!" за отговор и

няма да си тръгна.

В мрака виждам единствено теб.

А кръвта, която течеше във вените ми,

ти превърна в отрова.

И сега, на прага на безсънието, аз

отново нашепвам името ти.

Време е да продължим нашата борба,

колкото и изморителна да е тя.