Jan 19, 2013, 11:38 PM

Борба

  Poetry » Love
738 0 0

В две чужди очи видях страха,

в едно самотно сърце съзрях любовта.

И колкото по-дълго гледах,

толкова по-очарована оставах.

Не ми остави никакъв избор -

сега трябва да се боря за теб.

И не се интересувам  от броя

на загубите зад гърба си -

тази битка трябва да я спечеля.

Да, силите ми са на привършване,

а и достигнах критичната точка.

Колко по-надолу мога да пропадна?

Вече не съм себе си и

там, където някога имаше криле,

сега са останали само белези, но

за теб бих полетяла отново.

Не те познавам добре, но

това, което виждам, ми стига

да те обикна.

Не ме познаваш добре, но

това, което чувстваш, ти стига

да ме съсипеш.

Защо не се вгледаш по-надълбоко?

Да, аз не съм като останалите,

но имам чар, не приемам "НЕ!" за отговор и

няма да си тръгна.

В мрака виждам единствено теб.

А кръвта, която течеше във вените ми,

ти превърна в отрова.

И сега, на прага на безсънието, аз

отново нашепвам името ти.

Време е да продължим нашата борба,

колкото и изморителна да е тя.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рокситу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...