6 февр. 2018 г., 22:32

Борба

905 0 2

Страхът е враг трудно победим,

нощта е тъмна, дълга, страшна,

но калиш ли духа си несломим,

знай, победата ще е прекрасна.

 

През огън, сълзи, пепел и тъга,

през сляпа вяра и тлееща надежда,

ще дойде краят на твоята борба,

когато всичко добре ще се подрежда.

 

Себе си в мрака не губи,

да спираш дори и не мисли,

а смело остави своите следи

и съдбата ще те награди.

 

Не бързай, пътя стръмен мъдро очертай,

мисли, твори, не спирай,

животът е сложен, но за върха си ти мечтай

и на идеала своето сърце отдай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхът е враг,само, ако го смятаме за такъв.Ако решим,че е доста добър приятел може и да го надскочим.Добре написано.Браво.
  • Младост,идеали
    скатове стръмни
    но върхът...
    как мами.
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...