Страхът е враг трудно победим,
нощта е тъмна, дълга, страшна,
но калиш ли духа си несломим,
знай, победата ще е прекрасна.
През огън, сълзи, пепел и тъга,
през сляпа вяра и тлееща надежда,
ще дойде краят на твоята борба,
когато всичко добре ще се подрежда.
Себе си в мрака не губи,
да спираш дори и не мисли,
а смело остави своите следи
и съдбата ще те награди.
Не бързай, пътя стръмен мъдро очертай,
мисли, твори, не спирай,
животът е сложен, но за върха си ти мечтай
и на идеала своето сърце отдай.
© Христина Михайлова All rights reserved.