6.02.2018 г., 22:32

Борба

901 0 2

Страхът е враг трудно победим,

нощта е тъмна, дълга, страшна,

но калиш ли духа си несломим,

знай, победата ще е прекрасна.

 

През огън, сълзи, пепел и тъга,

през сляпа вяра и тлееща надежда,

ще дойде краят на твоята борба,

когато всичко добре ще се подрежда.

 

Себе си в мрака не губи,

да спираш дори и не мисли,

а смело остави своите следи

и съдбата ще те награди.

 

Не бързай, пътя стръмен мъдро очертай,

мисли, твори, не спирай,

животът е сложен, но за върха си ти мечтай

и на идеала своето сърце отдай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхът е враг,само, ако го смятаме за такъв.Ако решим,че е доста добър приятел може и да го надскочим.Добре написано.Браво.
  • Младост,идеали
    скатове стръмни
    но върхът...
    как мами.
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...