Борба
В уютните обятия на Мрака
прегръщам се с мойта тъга.
Тъй сигурна е и позната
тъмнината на таз пещера.
Скрита на дълбоко
седнала в легло от мъх
стресната от нещо ново
гледам - влиза светъл дъх
Що е туй? Се питам гневно...
Аз намразих светлината!
Тя те вади вън, не пита
и те води към скалата
с гледка приказна и чудна
но опасна, за това...
сбъркаш ли, да се отпуснеш
падаш долу в пропастта.
Не, мерси, оставам тука
не ми трябва красотата!
Но на прага вънка чука
пак боляща светлината.
Засланям отвора,
затварям очи..
(късно... )
пряко отпора,
марш от лъчи
през пъплещи сенки
към мен гордо крачи.
До вчера любящи -
те днес са палачи.
Луднали в ужас
пред своя погром,
отчаяно търсят
във мене заслон..
Поглъщам ги цели,
душат ме, умело
в гръдта ми са спрели.
Но ротата смело
към мене пристъпва..
Прониза гърдите ми със светлина
и...бавно назад се отдръпна...
Ах! Страх! О! Свобода!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доротея Все права защищены
