Борба

28.11.2019 г., 0:31 ч.

Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска

663 1 4

В уютните обятия на Мрака
прегръщам се с мойта тъга.
Тъй сигурна е и позната
тъмнината на таз пещера.
Скрита на дълбоко
седнала в легло от мъх
стресната от нещо ново
гледам - влиза светъл дъх
Що е туй? Се питам гневно...
Аз намразих светлината!
Тя те вади вън, не пита
и те води към скалата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Борба

Искате да прочетете повече?

Предложения