Борба
В уютните обятия на Мрака
прегръщам се с мойта тъга.
Тъй сигурна е и позната
тъмнината на таз пещера.
Скрита на дълбоко
седнала в легло от мъх
стресната от нещо ново
гледам - влиза светъл дъх
Що е туй? Се питам гневно...
Аз намразих светлината!
Тя те вади вън, не пита
и те води към скалата
с гледка приказна и чудна
но опасна, за това...
сбъркаш ли, да се отпуснеш
падаш долу в пропастта.
Не, мерси, оставам тука
не ми трябва красотата!
Но на прага вънка чука
пак боляща светлината.
Засланям отвора,
затварям очи..
(късно... )
пряко отпора,
марш от лъчи
през пъплещи сенки
към мен гордо крачи.
До вчера любящи -
те днес са палачи.
Луднали в ужас
пред своя погром,
отчаяно търсят
във мене заслон..
Поглъщам ги цели,
душат ме, умело
в гръдта ми са спрели.
Но ротата смело
към мене пристъпва..
Прониза гърдите ми със светлина
и...бавно назад се отдръпна...
Ах! Страх! О! Свобода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
