NorwenaAldren (Доротея)
87 210
Nov 28, 2019, 12:31 AM

Борба 

  Poetry » Love, Landscape, Phylosophy
566 1 4

В уютните обятия на Мрака

прегръщам се с мойта тъга.

Тъй сигурна е и позната

тъмнината на таз пещера.

 

Скрита на дълбоко 

седнала в легло от мъх

стресната от нещо ново

гледам - влиза светъл дъх

 

Що е туй? Се питам гневно...

Аз намразих светлината! 

Тя те вади вън, не пита

и те води към скалата

с гледка приказна и чудна

но опасна, за това...

сбъркаш ли, да се отпуснеш

падаш долу в пропастта.

 

Не, мерси, оставам тука

не ми трябва красотата!

Но на прага вънка чука

пак боляща светлината.

 

Засланям отвора,

затварям очи..

(късно... )

пряко отпора,

марш от лъчи

 

през пъплещи сенки

към мен гордо крачи.

До вчера любящи -
те днес са палачи.

 

Луднали в ужас

пред своя погром,

отчаяно търсят 

във мене заслон..

 

Поглъщам ги цели,

душат ме, умело

в гръдта ми са спрели.

Но ротата смело

 

към мене пристъпва..

Прониза гърдите ми със светлина

и...бавно назад се отдръпна...

Ах! Страх! О! Свобода!

 

 

 

 

 

© Доротея All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??