Ден след ден живота ми променяш, 

пожар от ударни лъчи, 

но ти съдба не се изменяш, 

сърцето в сърцето ми боли... 

Черна факла с въгленна основа, 

метан и въглероден диоксид, 

ти искаш да ме вкараш в гроба, 

където там ще бъда скрит. 

Кой ли ми пише живота съдбовен, 

кой ми описва житейския път, 

кой обвинява че аз съм виновен, 

че точно в яда си ме праща на съд. 

И вместо усмивка болезнен отблясък, 

вместо радост и щастие -  кал, 

в сърцето ми камък -  в душата ми пясък, 

но още животът поддържа ме цял...