Ден след ден живота ми променяш,
пожар от ударни лъчи,
но ти съдба не се изменяш,
сърцето в сърцето ми боли...
Черна факла с въгленна основа,
метан и въглероден диоксид,
ти искаш да ме вкараш в гроба,
където там ще бъда скрит.
Кой ли ми пише живота съдбовен,
кой ми описва житейския път,
кой обвинява че аз съм виновен,
че точно в яда си ме праща на съд.
И вместо усмивка болезнен отблясък,
вместо радост и щастие - кал,
в сърцето ми камък - в душата ми пясък,
но още животът поддържа ме цял...
© Иван Бодуров Всички права запазени