Борба за надмощие
Стели се тихо семплата вечер и
ангели няма - само със теб сме.
Мил, но и тъжен шепот вечно
облича ножа, с който ме дебнеш.
Тайни няма - знам ти волята,
ала много искам твоята критика.
Писах ти стих - ето го, твой е.
Ребус от обич в него се крие.
Още искаш, знам, но друго.
Колко жалък аз пред теб съм...
Ласки клети - хич не струват -
ехо в тъмна бездна те са.
Твоят блян е по-коварен -
ах, как искаш мойта вяра
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Стайков Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
