Стели се тихо семплата вечер и
ангели няма - само със теб сме.
Мил, но и тъжен шепот вечно
облича ножа, с който ме дебнеш.
Тайни няма - знам ти волята,
ала много искам твоята критика.
Писах ти стих - ето го, твой е.
Ребус от обич в него се крие.
Още искаш, знам, но друго.
Колко жалък аз пред теб съм...
Ласки клети - хич не струват -
ехо в тъмна бездна те са.
Твоят блян е по-коварен -
ах, как искаш мойта вяра
© Валентин Стайков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
