Стели се тихо семплата вечер и
ангели няма - само със теб сме.
Мил, но и тъжен шепот вечно
облича ножа, с който ме дебнеш.
Тайни няма - знам ти волята,
ала много искам твоята критика.
Писах ти стих - ето го, твой е.
Ребус от обич в него се крие.
Още искаш, знам, но друго.
Колко жалък аз пред теб съм...
Ласки клети - хич не струват -
ехо в тъмна бездна те са.
Твоят блян е по-коварен -
ах, как искаш мойта вяра
© Валентин Стайков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
