Стели се тихо семплата вечер и
ангели няма - само със теб сме.
Мил, но и тъжен шепот вечно
облича ножа, с който ме дебнеш.
Тайни няма - знам ти волята,
ала много искам твоята критика.
Писах ти стих - ето го, твой е.
Ребус от обич в него се крие.
Още искаш, знам, но друго.
Колко жалък аз пред теб съм...
Ласки клети - хич не струват -
ехо в тъмна бездна те са.
Твоят блян е по-коварен -
ах, как искаш мойта вяра
© Валентин Стайков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
