1 jun 2024, 8:14

Борба за надмощие

1.2K 1 3

Стели се тихо семплата вечер и

ангели няма - само със теб сме.

Мил, но и тъжен шепот вечно

облича ножа, с който ме дебнеш.

 

Тайни няма - знам ти волята,

ала много искам твоята критика.

Писах ти стих - ето го, твой е.

Ребус от обич в него се крие.

 

Още искаш, знам, но друго.

Колко жалък аз пред теб съм...

Ласки клети - хич не струват -

ехо в тъмна бездна те са.

 

Твоят блян е по-коварен -

ах, как искаш мойта вяра

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Стайков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми, Валентин. Пожелавам ти успех. Съжалявам, че нямам повече гласове. Правиш силно впечатление с таланта си.
  • Браво! Непознато име си за мен, но щом още с първото прочетено стихотворение от теб ме накара да гласувам, значи наистина си добър! Успех ти желая, Вальо!👍🥰
  • Прекрасно произведение. Дадох глас!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...