Борба за надмощие

1.06.2024 г., 8:14 ч.

Поезия » Акростихове

479 1 3

Стели се тихо семплата вечер и

ангели няма - само със теб сме.

Мил, но и тъжен шепот вечно

облича ножа, с който ме дебнеш.

Тайни няма - знам ти волята,

ала много искам твоята критика.

Писах ти стих - ето го, твой е.

Ребус от обич в него се крие.

Още искаш, знам, но друго.

Колко жалък аз пред теб съм...

Ласки клети - хич не струват -

ехо в тъмна бездна те са.

Твоят блян е по-коварен -

ах, как искаш мойта вяра

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

M1234567891 (Миночка Митева)

2024-06-06T11:47:07+03:00

Хареса ми, Валентин. Пожелавам ти успех. Съжалявам, че нямам повече гласове. Правиш силно впечатление с таланта си.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2024-06-02T10:38:48+03:00

Браво! Непознато име си за мен, но щом още с първото прочетено стихотворение от теб ме накара да гласувам, значи наистина си добър! Успех ти желая, Вальо!👍🥰
Хайт (Ангела Топалова)

2024-06-02T10:32:51+03:00

Прекрасно произведение. Дадох глас!