Босоногата
Обикнах Огъня,
не чувствах как
гореше ми крилата
нощите във ден
превърна
в дим отлитна
Самотата.
Пламъците,
търсеха сърцето
жаравата,
светлееше безмълвна
по нея Любовта
вървеше,
към светлината
босонога тръгна.
Къде е Огънят,
само прах остана
вятър завистливо
пепелта отвява
само на Душата
липсва и забрава
и по мен следите,
тлеещата рана.
Май,2019г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
