Обикнах Огъня,
не чувствах как
гореше ми крилата
нощите във ден
превърна
в дим отлитна
Самотата.
Пламъците,
търсеха сърцето
жаравата,
светлееше безмълвна
по нея Любовта
вървеше,
към светлината
босонога тръгна.
Къде е Огънят,
само прах остана
вятър завистливо
пепелта отвява
само на Душата
липсва и забрава
и по мен следите,
тлеещата рана.
Май,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
