Брези
Насред гората
в далечината
виждам две брези,
една до друга -
прегърнати почти.
Вятър вее им листята
и гальовно им шепти,
за тайните и чудесата
на тези две сестри.
Те го слушат онемели,
поклащайки стебла,
заиграва им душата
в зелените поля!
Слънцето им се усмихва,
гали ги с лъчи,
аз ги гледам отдалече
с тъжни две очи...
Хей, брезички,
две сестрички,
радвам се за Вас -
ще Ви пея отдалече
с много тъжен глас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Георгиева Все права защищены
