Насред гората
в далечината
виждам две брези,
една до друга -
прегърнати почти.
Вятър вее им листята
и гальовно им шепти,
за тайните и чудесата
на тези две сестри.
Те го слушат онемели,
поклащайки стебла,
заиграва им душата
в зелените поля!
Слънцето им се усмихва,
гали ги с лъчи,
аз ги гледам отдалече
с тъжни две очи...
Хей, брезички,
две сестрички,
радвам се за Вас -
ще Ви пея отдалече
с много тъжен глас...
© Маргарита Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
