16 мая 2019 г., 15:11

Бродница

696 1 0

Всяка сутрин по здрач се събуждай

със първата мисъл за мен.

От съня си, безследно изчезнал,

извайвай моя лик съкровен.

 

Нека моят образ витае безспирно,

в твоя делник, и в твойта душа.

До тебе ефирна и лека

ще бъда във всяка беда.

 

Ако само ти ме повикаш,

ще тръгна кротко към теб -

на изгрева нов със лъчите,

на утрото с прозрачния тен.

 

Ще сляза кротка и тиха.

В косите с букет от звезди.

И Ангели бели, крилати,

ще бдят над нашите дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...