16 мая 2019 г., 15:11

Бродница

698 1 0

Всяка сутрин по здрач се събуждай

със първата мисъл за мен.

От съня си, безследно изчезнал,

извайвай моя лик съкровен.

 

Нека моят образ витае безспирно,

в твоя делник, и в твойта душа.

До тебе ефирна и лека

ще бъда във всяка беда.

 

Ако само ти ме повикаш,

ще тръгна кротко към теб -

на изгрева нов със лъчите,

на утрото с прозрачния тен.

 

Ще сляза кротка и тиха.

В косите с букет от звезди.

И Ангели бели, крилати,

ще бдят над нашите дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...