16.05.2019 г., 15:11

Бродница

697 1 0

Всяка сутрин по здрач се събуждай

със първата мисъл за мен.

От съня си, безследно изчезнал,

извайвай моя лик съкровен.

 

Нека моят образ витае безспирно,

в твоя делник, и в твойта душа.

До тебе ефирна и лека

ще бъда във всяка беда.

 

Ако само ти ме повикаш,

ще тръгна кротко към теб -

на изгрева нов със лъчите,

на утрото с прозрачния тен.

 

Ще сляза кротка и тиха.

В косите с букет от звезди.

И Ангели бели, крилати,

ще бдят над нашите дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...