May 16, 2019, 3:11 PM

Бродница

700 1 0

Всяка сутрин по здрач се събуждай

със първата мисъл за мен.

От съня си, безследно изчезнал,

извайвай моя лик съкровен.

 

Нека моят образ витае безспирно,

в твоя делник, и в твойта душа.

До тебе ефирна и лека

ще бъда във всяка беда.

 

Ако само ти ме повикаш,

ще тръгна кротко към теб -

на изгрева нов със лъчите,

на утрото с прозрачния тен.

 

Ще сляза кротка и тиха.

В косите с букет от звезди.

И Ангели бели, крилати,

ще бдят над нашите дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...