stavanger (Ник)
50 266
18 мая 2017 г., 16:22  

Бряг 

  Поэзия » Другая
949 1 7


Прекосих океаните сини,
за да мога да стигна брега
пропилях аз красиви години
във моретата пълни с тъга.

 

Бреговете те бяха далечни 
оцветени с дъждовна дъга
и в пристанища чудни, вълшебни
там раздавах от свойта душа.

 

Във безкрайните влюбени нощи
любовта бе със много лица
цветовете и бяха различни –
с руса, с черна, с червена коса.

 

Замаен от целувките страстни
във очите ѝ виждах сълзи,
а красивите устни шептяха:
остани, остани, остани...

 

И отново отплавах в морето,
океанът във миг притъмня,
силна буря закри хоризонта
и внезапно дъждът заваля.

 

Преобърнах аз всички морета,
за да търся красивия бряг,
но уви, без компас и посока,
без да зная къде всъщност бях.

 

и магията сякаш изчезна
под зефирната стара луна,
самотата в сърцето ми легна
в този ден, в този ден остарях.

© Ник Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??