Бряг
Прекосих океаните сини,
за да мога да стигна брега
пропилях аз красиви години
във моретата пълни с тъга.
Бреговете те бяха далечни
оцветени с дъждовна дъга
и в пристанища чудни, вълшебни
там раздавах от свойта душа.
Във безкрайните влюбени нощи
любовта бе със много лица
цветовете и бяха различни –
с руса, с черна, с червена коса.
Замаен от целувките страстни
във очите ѝ виждах сълзи,
а красивите устни шептяха:
остани, остани, остани...
И отново отплавах в морето,
океанът във миг притъмня,
силна буря закри хоризонта
и внезапно дъждът заваля.
Преобърнах аз всички морета,
за да търся красивия бряг,
но уви, без компас и посока,
без да зная къде всъщност бях.
и магията сякаш изчезна
под зефирната стара луна,
самотата в сърцето ми легна
в този ден, в този ден остарях.
© Ник All rights reserved.
