Бръмбари в главата
Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил ги порой.
Все с бистър ум се движа в коловоза,
каквото трябва правя, но дали
си струва всеки ден да се тормозя?!
Май скучно е, съгласни сте, нали?
Главата явно трябва да си сменям -
не ми е нужен толкова акъл.
Ще си завъдя бръмбарчета в нея,
ще кажа на щурец “добре дошъл“.
И с тях ще съм навярно по-щастлива -
един бръмчи, друг пее серенада...
Ако съм щура - всичко е красиво
и вечно ще съм нова изненада.
Акъла стар, без жал ще пенсионирам
и ще го пратя някъде далече,
сам себе си за друг да консервира,
пък аз ще стана шантаво човече.
И няма само грижи да строявам,
а бръмбари край мен ще маршируват
в редици прави. Само се надявам
да не решат и зумба да танцуват.
© Вики Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
💜
-
Бръмбърчета и щурчета може с тях дори по - лесно се живее, щот едни си въдят хлебарки и като тях цял живот щъкат!
-
А, при теб ли се отбиват?
Хубаво. -
На една вълна сме Вики. Давай да си пенсионираме акълите, да сменим лещите с розови и да щуреем от сърце.
-
Хубав стих, за отмора! Поздрави!
-
Май така е по - добре,с бръмбари, защо ти е акъл, браво за находката!
-
Вики! 😀
Със бръмбари в главата
ще продължим напред.
Ще бръмнем със крилата,
и всичко ще е в ред! -
Моите се размножават много бързо. 🙂
-
Ей, страхотна щуротия си, бръмбарке 😄
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
