28 июн. 2022 г., 10:39

Бръмбари в главата

1K 6 9

Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил  ги порой. 

 

Все с бистър ум се движа в коловоза,
каквото трябва правя, но дали
си струва всеки ден да се тормозя?!
Май скучно е, съгласни сте, нали? 

 

Главата явно трябва да си сменям -
не ми е нужен толкова акъл.
Ще си завъдя бръмбарчета в нея,
ще кажа на щурец “добре дошъл“. 

 

И с тях ще съм навярно по-щастлива  -
един бръмчи, друг пее серенада...
Ако съм щура -  всичко е красиво
и вечно ще съм нова изненада. 

 

Акъла стар, без жал ще пенсионирам
и ще го пратя някъде далече,
сам себе си за друг да консервира,
пък аз ще стана шантаво човече. 

 

И няма само грижи да строявам,
а бръмбари  край мен ще маршируват
в редици прави. Само се надявам
да не решат и зумба да танцуват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...