20 янв. 2011 г., 20:29

Буда 

  Поэзия » Философская
414 0 2

 

 

                       Буда

                       в светлината на кръста

 

 

                      недокоснат

                      без суета и завист

                      във шепите

                      събираше зърна

                      от броеницата

                      на Христос.

                      Разпиля ги

                      рано напролет

                      без помисъл за край,

                      за вчера

                      и утре.

 

                     Мигът е днес,

                     сега,

                     без помисъл за смърт

                     и за омраза,

                     която се превръща

                     в смърт.

 

 

© Янко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??