Будуване
Все още е топло, но ти охладня,
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад -
без преход настъпва нечакана зима.
Не те вдъхновява в мен порива млад,
в света ти застинал - мен просто ме има...
Не мога да чакам щастливия час,
не искам от питанки пак да будувам.
Пленителни мигове спят между нас,
разсеяни устни през сълзи целувам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Белчева Все права защищены
